Весела Василева
(1919 -1944)

Снегът върху стария град

пада толкова нежно;
сякаш обич.
И никой така не прегръща,
и никой така не лекува лицето,
само може би ти
- моя много далечна,
си милвала нявга детето.

Край фенера
светлината с бисерен прах
върху мрачната вечер.
Много чисти искри.
Става така беззаветно
и мислиш - така е далече
всякакъв грях
от тази земя посребрена.

Отминавам сама - 
една сянка из стария град,
много плаха и млада.
Снегът нежно пада
и в него стопена е твоята мисъл и болка,
болка земна.

1943
Виена